Нешка Робева – едно от най-големите имена в българския спорт


Б.Ранева
Г-жо Робева, всяко време, всяко поколение има своите нездрави изкушения и съблазни – цигари, алкохол, наркотици, хазарт. Сблъскахте ли се с тях като дете или по-късно и как им устояхе?

Нешка Робева
При нас най-голямото изкушение бяха цигарите или да се съберем на купон и да слушаме музика, която сега е класика, но тогава беше забранена. Смяташе се за упадъчна. Съдбата винаги е била много добра с мен. Спортът, танците, атлетиката, училището – те са ангажирали изцяло вниманието ми. Тогава държавата, училището стимулираха младите хора да се състезават в учението, в това, кой колко книги е прочел, кой знае повече. Тогава нямаше такава богата информация като сега от Интернет, от телевизията. И още нещо – държавна политика беше възпитанието на децата, което по-късно отпадна. Това бяха нашите изкушения. По-късно алкохолът, без забрана, евтин, леснодостъпен нахлуваше с демокрацията. Аз бих я нарекла криворазбрана демокрация. Свободата трябва да бъде осъзната. Един млад човек не може да осъзнае каква голяма отговорност е свободата. Родителите и държавата трябва да са по-строги към младите хора, особено в по-крехка възраст, пък нека да говорят каквото си искат. След време те ще разберат, че е било за тяхно добро.

Б.Ранева
Голямата личност, големият талант се познават от рано, градят се от рано. Това е свързано с много труд, а той не е най-приятното за едно дете. То ще предпочете играта, удоволствието пред труда. Как се организирахте или Ви организираха? Как се мотивирахте или Ви мотивираха? Или тогава се е появила някоя магическата личност, на която сте искали да приличате?

Нешка Робева
Може би от всичко по малко. Моето семейство също изигра голяма роля – майка ми, дете на македонски бежанци, баща ми, от рано напуснал родното си място, тръгнал сам да изкарва прехраната си. Бяхме бедно семейство. Майка работеше много, баща ми беше болен. Така че ако ние искахме да имаме някое левче, трябваше да работим. Най-лесно беше да събираме лайка, липа, да отидем на селскостопанска бригада или да помагам на леля ми в градината, когато отивах на село. Аз винаги съм обичала да работя, човек съм с много енергия, слава Богу. По-късно в началото на учебната година организираха такива бригади. Много ги обичахме, защото отървавахме някой и друг учебен час. Беряхме плодове и царевица, през пролетта плевяхме. Това беше досег с природата, но беше и възпитателно. И пак ще повторя –възпитанието е решаващо. Възпитанието да обичаш природата, труда и хората, които се трудят. Беше срамно да не се работи, беше срамно да ползваш чужд труд за нещо, което сам можеш да свършиш. Ние бяхме малки и попивахме всичко, което ни се говореше. По-късно в спорта ми влияеха моите треньори, които ме подтикваха, които ме стимулираха да влагам повече усилия, да се явявам на състезания и да побеждавам. В училище исках да не се срамувам, да бъда добра ученичка. Четях повече, предимно през нощта. Рано сутрин, когато майка тръгваше на работа първа смяна в четири часа, я карах да ме събужда, за да си науча уроците. Това беше живот, изпълнен с непрекъснато движение, с труд, с прекрасни родители, с хора, които ме обичаха. Всичко това е допринесло за моето развитие. Аз бях най-малката в двете семейства, “изтърсака”, както казват. Братовчедите ми, лелите, вуйчовците полагаха много грижи за мен, отнасяха се с голямо търпение. Бях безумно палаво дете, както се казва “шило в торба”.

Б.Ранева
В спорта човек влиза с твърд характер като даденост или самият спорт формира в него хъс, воля и упорит характер?

Нешка Робева
Много хора влизат в спорта и не издържат на изискванията му. На първо място спортът изисква една изключителна самодисциплина. Ако човек не е устроен така, че да я приеме, ти не можеш да му я наложиш насила. В спорта остават хора, които искат непрекъснато да доказват на себе си преди всичко, че имат характер и воля, че преодоляват трудностите, че могат да се преборят с капризите на своето тяло, че могат да налагат своя дух. Това е спортът. Той много помага, но в него не може да остане човек, който няма силен характер.

Б.Ранева
Как бихте градирали най-важните характерови качества за спорта?

Нешка Робева
Много са важните неща за спорта. Преди всичко е осъзнаването, че водещото начало е духът. Оттам идва волята, самодисциплината. На второ място са някои физически данни, които подпомагат високата изява, но те не правят един човек спортист. Спортист може да бъде и човек, който няма физическите качества, но има духа. Той може да не стане шампион, да няма медали, но да бъде много добър спортист, това, за което Кобертен говори и за което са възстановени олимпийските игри. И на трето място за големия спорт се изисква това съчетание – пълно доверие в човека, който работи с тебе, пълна отдаденост на тази идея и попадането на добър треньор.

Б.Ранева
Какво Ви е мотивирало да се трудите, да тренирате така, че да постигнете големите успехи, а не да посегнете към чашката, цигарите, лесните удоволствия? Какво Ви накара след време да бъдете също така строга, сурова и взискателна като треньор към своите момичета, че те да завоюват такива върхове? Как ги мотивирахте?

Нешка Робева
До известно време това е амбиция – да побеждаваш, да се състезаваш, да се налагаш като можещ човек. По-късно идва отговорността, когато всички очакват от тебе, когато спортът те подлъгва. В началото започваш невинно да се състезаваш. След това ставаш вече публична личност, животът ти протича на длан пред обществото и ти чувстваш към него ангажимент. Поне аз така съм се чувствала. За мен отговорността е била винаги на първо място, въпреки че като дете казвах “аз данък обществено мнение не плащам”. Какво означава този “данък обществено мнение” се осъзнава едва на по-стари години. Но винаги съм мислила как ще се отнесат към мен моите преподаватели. Например като постъпих в Института (сега Национална спортна академия), един от тях каза: ”Големите спортисти не са добри студенти. Те не знаят много, не са достатъчно интелигентни.” Това ужасно ме засегна. Завърших Института с отличие, аз наистина учех много. Но това, че учех много, ми помогна в спорта, защото знаех много неща, които други треньори подминават с лека ръка и смятат, че не са съществени. Като гимнастичка не можех да си представя, че мога да се върна без медал, защото хората ме познаваха и очакваха от мен. Като треньорка не можех да излъжа децата. Когато почнаха да побеждават, когато влязоха в националния отбор, се чувствах задължена да развивам техния талант, а когато почнаха да печелят медали, не можех да си представя, че на следващото състезание хората ще кажат: “Ето хвана ги звездоманията, те вече не работят”.

Б.Ранева
Какво ще кажете за уроците, за учителя?

Нешка Робева
Казват, че изкуството е ревнива любовница, не търпи съперници. Спортът е още по-страшен. Или се отдаваш изцяло или не те допуска дори до прага. И през цялото време живееш със съзнанието, че всеки момент можеш да бъдеш изхвърлен, че зависиш от капризите на съдбата, на запалянковците, на разни политически игрички. И от какво ли не! Но приемаш, защото спортът е предизвикателство, живот, космос, желан и необятен... Това е урок за всеки, който се осмели да тръгне по пътя на големия треньор. Отдаденост, пълна, безкомпромисна, безмилостна...

Б.Ранева
Какво Ви взе и какво Ви даде спортът?

Нешка Робева
Спортът ми отне някои илюзии. Но ми даде изключителни възможности за реализация. Даде ми възможност да контактувам с изявени хора от различни области на живота и да се уча от тях. Да уча без насита.

Б.Ранева
Кога идва удовлетворението? Спътник ли е на труда, на усилията или идва чак след успеха, след победата? Има ли трудни моменти на раздвоение, когато ти се иска да се откажеш, да си починеш, да се втурнеш в удоволствията и лесния живот?

Нешка Робева
Трудни моменти има много. Често ми се е искало да се откажа. Даже сега като се връщам назад, се сещам, че имах един дневник като треньор и виждам колко пъти съм записвала, че искам да се откажа, да се махна. Но това са моментни състояния. Да се хвърля в лесен живот? Първо аз не зная какво е това лесен живот. И второ – смятам, че твърде малко живот ни е отреден, мигове. Аз благодаря за всеки миг, който ми е даден и се старая да го оползотворя. Не мога да си представя, че ще скръстя ръце и ще тъпея. Винаги имам какво да върша. Времето не ми стига. Имало е случаи, в които съм се задължавала, случаи, в които сутрин ставам за тренировка, (а тренировките започвахме в шест и половина) и се блъскам в стените, защото не мога да овладея тялото си докато не взема студен душ. Тогава редувах студен – горещ душ, тонизирах се. Тръгвам на работа. Когато вече започнеш работата – се чувстваш като акумулатор – колкото повече се навиваш, толкова повече се зареждаш, докато се прибера от работа през нощта към дванадесет. Прибирала съм се през нощта от тренировки в единадест – дванадест часа. Така вървейки, почти заспивах.

Б.Ранева
Какво трябва да притежава един треньор, за да е успешен в работата си?

Нешка Робева
Много качества. Треньорът, както и състезателят, е застрашен от звездна болест. Треньорът трябва на първо място да обича състезателите си и да учи, непрекъснато да учи.

Б.Ранева
След годините, които отдадохте всеотдайно на художествената гимнастика и постигнахте завидни и недостижими от други успехи, сега сте се отдали на вълшебството на танците. С тях отправяте своите мощни общочовешки послания и отново сте на върха като постижение, признание, послание. Каква е магията на Вашите успехи?

Нешка Робева
Запитахте ме кога идва радостта. При мен радостта дойде, едва когато започнах да работя със спектакъла. По време на тренировка се радвам на децата, когато покажат нещо красиво. Състезанието винаги е напрежение. Със спектакъла няма състезание. Състезаваме се сами със себе си да направим нещо по-хубаво. Доставя ми огромна радост, когато застана пред сцената. Винаги съм до осветлението и когато започна да ги гледам, забравям всички тежки моменти, радвам им се, смея се, аплодирам понякога съвсем несъзнателно. Хората се потапят наистина в един съвсем друг свят и това ни доставя огромно удоволствие. А иначе изграждането, изработването на един спектакъл, овладяването на тридесет човека, е една неистова история. Те се уморяват повече от мене и искат да почиват. Аз пък се дразня от това, че те искат да почиват, искам да работят, защото изкуството не търпи празни пространства, иска пълно себеотдаване.

Б.Ранева
И един много личен въпрос – големите успехи са винаги във фокуса на славата, признанието, медиите, но не носят ли те и мъничко тъга, неспокойствие, самота?

Нешка Робева
Да, определено. Човек не може да иска всичко на този свят. Така че е важно към какво се стреми. В зависимост от това какво иска, той трябва да е готов да се лиши от друго. Ако той не е в състояние да се лиши, започва едно раздвоение и не се получава нито едното нито другото. Аз изцяло се потапям в работата си и се чувствам напълно щастлива от това. Самотата – при мен тя е кратка, защото моят работен ден е шестнадесет часа. Остават осем часа – докато се прибера, докато чета или напиша...

Б.Ранева
Успехите раждат конкуренциата. И едното, и другото могат ли да са мотив за още по-упорита работа или могат да те накарат да лежиш на лаврите си?

Нешка Робева
Конкуренцията е хубаво нещо стига да не се стига до извращения.

Б.Ранева
Усещали ли сте конкуренцията и завистта като удари под кръста?

Нешка Робева
Непрекъснато, непрекъснато! В спорта съм ги чувствала по-тежко. Сблъсквала съм се със страшно много непочтеност, безкрайна грозна непочтеност, но аз сякаш минавам през нея. Това ме предизвиква, амбицира ме да търся нещо ново. И докато те успеят да откраднат това, новото става вече старо, ние търсим нещо друго. Тук специално конкуренцията ме стимулира да търся нещо друго, различно. Това е било основен двигател – да търся, да намеря, да изненадам с нещо ново. А не го намирам така лесно. Понякога си казвам – ето направихме поредния спектакъл, а сега накъде? Трябва да повтарям? Не, не може! А след това като започне работата, ако не се откажеш, ако търсиш, идеите идват, намираш. Много често виждам млади хора, седят, подпират стената. “Ами нищо не можем да измислим. Нищо не ни идва. “Какво да ви идва? Да ви цапне ябълката по главата? Да откриете закона за земното привличане? Няма да стане! Трябва да се работи! Трябва да се работи!” И най-големите творци казват, че 99% от творчеството е работа. Работиш, работиш, изведнъж проблясва идеята и ти се хващаш за нея.

Б.Ранева
Нали се твърди, че талантът е 99% труд и 1% божа искра.

Нешка Робева
Да, без този 1% не може!

Б.Ранева
Кои са най-уважаваните човешки качества според Вас и кои – най-отблъскващите? Какво бихте могли да простите на близки хора и на тези, с които работите и какво не бихте могли да им простите?

Нешка Робева
На първо място уважавам почтеността, почтеност във всичко, а това, което не мога да приема, въпреки че често прощавам, е лъжата. Лъжата ме влудява, кара ме да гледам по друг начин на човека, който лъже. Понякога се изненадвам – за мен няма благородна лъжа. Лъжата е лъжа! Да, когато имаш тежко болен човек, да му дадеш вяра – аз не наричам това лъжа. Но когато ти заставаш срещу един човек и го лъжеш – дали е в работата, дали в личен или чисто човешки аспект, за мен няма звачение. Лъжата е лъжа. И смятам, че лъжата е в основата на всички престъпления. За прощаването: аз съм такъв човек, то не е моя заслуга, но аз бързо забравям. Готова съм пак да приема този човек, отново да му повярвам. Но истината е, че който веднъж е предал, той предава отново, който веднъж е излъгал, той ще излъже пак.

Б.Ранева
Сигурно те са много, но разкажете кои са най-хубавите мигове в живота Ви и кои са най-тъжните, най-мрачните.

Нешка Робева
В моя живот има много щастливи мигове. Те наистина са мигове. Ето напоследък, когато направя една премиера, когато видя, че спектакълът се оформя, всеки път, когато усетя, че публиката се включва, че затаява дъх. Понякога дори умишлено се вслушвам. Има възрастни хора, има малки деца. А муха да бръмне, ще се чуе. Това са толкова щастливи мигове! Тогава разбираш, че си успял. Успял си да въвлечеш хората в тази фантастична история, да ги направиш част от спектакъла, да ги откъснеш от ежедневието, да ги отведеш в друг свят, в който те се радвам, те се раздават. А тежките моменти също не са малко, но те преминават. Безкрайно тежко е, когато се разделиш с близък човек, въпреки че е неминуемо. Аз изгубих вече толкова мои приятели. В такава възраст е очаквано да се случи, но колкото и да е очаквано, не можеш да го приемеш. И това ме разтърсва, разбива ме, защото разбирам, че оставам все по- сама и по-сама. На тези години не съм в състояние да саздавам нови приятелства.

Б.Ранева
Кои приятелства според Вас са най-силни – приятелствата от детските, от младежките или от зрелите години? Случвало ли Ви се е да “избухне” приятелство, така както “любов от пръв поглед”?

Нешка Робева
Според мен приятелство не може да избухне, човек може изведнъж да се влюби. Това е друг вид приятелство, но не е минало през изпитанията на времето. Приятелството се изгражда с годините, за да кажеш в един момент: “Това са мои приятели, аз мога да разчитам на тях!” Имам приятелства от детските години с мои колежки, с които още работя, имам приятелства, които съм завързала в по-късна възраст, имам приятелства, които се получиха в по-зряла възраст, но пак бих казала, че всички приятелства трябва да минат през изпитания, за да твърдиш: “Този човек е мой приятел!”

Б.Ранева
Какво Ви радва особено много? Какво е Вашето хоби и успявате ли да му отделите малко време?

Нешка Робева
Моето хоби е известно. Много обичам градината си и когато имам малко време, отивам да оплевя, да полея цветята и за кратко да им се нарадвам. Безкрайно много обичам работата си в градината. Обичам земята. Това е моето хоби – бих могла да осъмна или да замръкна в градината, работейки. Тук не се уморявам. Преди това плетях. Четях много, слушах музика. Последното е свързано с работата ми, но аз обичам да слушам музика.

Б.Ранева
По-рано наркоманията не беше така масова. След време тя нахлу сред децата. Сблъсквали ли сте се очи в очи с дрогата, с дете наркоман на близки или познати?

Нешка Робева
Участвали сме в спектакли, с които сме подпомагали такива деца, но с дете наркоман не съм се сблъсквала.

Б.Ранева
Какви искате да видите България и децата й в следващите години? Какво Ви радва и какво Ви огорчава?

Нешка Робева
Такава каквато бих искала да видя България, сигурно няма да успея да я видя поне не в този живот. Имах прекрасни младежки години, когато играех в русенската опера и се прибирах след четвърто действие на “Фауст”. Операта свършваше към дванадесет часа и аз се връщах късно. Живеех далече, в работнически квартал, както сега например е “Факултето”. Прибирах се с хамали, зидари, хора на тежкия труд, но никога не съм се страхувала да се прибирам сама. След това като ученичка в София – ние минавахме през парка, разхождахме се, вратите ни не се заключваха. Когато някой звънеше на вратата, отвътре извиквах: “Отворено е, влез!” Не ми е хрумвало да се страхувам, да се пазя. България беше безкрайно красива страна, макар и не богата. Чиста. София беше една китна столица с много зеленина. Бих искала да видя такава България, в която хората ще се чувстват свободни, незастрашени от нападения, от грабежи, от измами, хора в стрес, които са подтиснати от безпаричие или от алчност. Искам хората да живеят нормално. Мечтая за човешки живот, в който спортът, културата, изкуството, възпитанието ще са издигнати на друг човешки пиедестал. Мечтая за живот, в който няма всеки ден да чуваш “пари, пари, пари, пари”, да гледаш ежедневно срещу себе си кир Михалаки. Да виждаш всеки ден как децата ни гинат. Гинат не само от наркотици, но и от невежество, престъпно невежество, умишлено налагано, защото им трябват не мислещи същества, а биороботи. Да гледаш нашите хубави момичета, които в повечето случай се гордеят, че са държанки на някой шкембелия, кир Михалаки. Имаше идеология, с която се опитаха да променят света, но явно времето не е дошло, хората не са готови. Всичко това мина в едно извращение и уби една идея. Всяка идея, когато се ражда, е искрена. Използването й след това от някои институции я опорочава. Ето християнството – то е прекрасна идея, която лежи в основата на комунизма. И Ботев пише “Символ верую на българската комуна”. Всички, които са чели, знаят колко силно кореспондира тази идея с християнството. И едната, и другата идея сега са захвърлени в задния двор, но аз мисля, че те ще намерят своята реализация, освен ако тази цивилизация не се самоунищожи. Философията “след мен и потоп” някой насажда грубо във всяко младо незряло същество и когато то навлезе в зряла възраст, започва да я насажда в своите деца и в други млади хора.

Б.Ранева
Чувствате ли се сега щастлива с младите си възпитаници, с които правите тези невероятни танцови постановки?

Нешка Робева
И да, и не. Но се чувствам много отговорна, защото е много тежко да изпълняват изискванията. Радвам се, когато ги видя какво правят и понякога изпитвем неудовлетворена, че не мога да изтегля докрай нещата както аз мога, както аз искам, защото те не поддават. Но общо взето се чувствам радостна с тях.

Б.Ранева
Какво бихте казали на младите хора, за да не посягат към дрогата? Какво послание бихте отправили към тях?

Нешка Робева
Това послание вече го е отправил Киплинг. Нашите деца го учеха и го харесваха, защото Киплинг само в едно стихотворение разкрива на младите хора какво би трябвало да направят със своя живот. Животът ни е, както казват, една минута с шестдесет секунди спринт. Бих добавила, че всяка секунда е наситена с милиони, милиарди мигновения, които трябва да бъдат включени в спринта. Така трябва да живее човек, че когато влезе вече в тази възраст, да не съжалява, че е пропуснал време, в което е можел да живее, защото животът е знание. Вярно е, че ако трупаш знание, трупаш тъга. Но по-добре тъга отколкото тъпотшя, отколкото телешко щастие. Не мога да съветвам младите хора. Зная, че каквото и да ги съветваме, докато те не преминат през живота и не осъзнаят нещата и ако те самите не търсят знанието – никой не може насила да им го даде. Затова се въздържам в съветите си.

Б.Ранева
А една амбиция, една мотивация би ли могла да те изведе, образно казано, в първи квадрант на житейската система, където всичко е положително?

Нешка Робева
Да, може, може! Но амбицията никой не може насила да я постави в някой друг. Често се сблъсквам с амбициозни родители, които понякога ме изумяват. Родителят, според мен, има задължението да създаде, да постави на крака детето с. Както птицата съпровожда малкото си, когато то излита от гнездото и го пази или кучето пази малкото си докато то стъпи на краката си и го пуска в живота. Това е задължението на родителя – до там. Детето има заложби, които амбицията не може да промени. т.е. ние трябва да го приспособим към живота и да го пуснем и всеки живее своя живот. Каквото и да направи родителят – детето има своя живот. Но в ранната му възраст – да му даде знания, възпитание, образование, за да тръгне то уверено в живота.




Обратно

Общество - Алтернатива на дрогата

Интервю с Габриела Йосифова, председател на Общинския съвет по Наркотични вещества - Габрово

Прочетете интервюто!


Официални връзки и партньори
Приятели на движението